Поли преди около 4 часа интересът към моя постинг беше почти нулев.
Формаирах моето тълкувание поне 1 час.
Дира ми заби и изгубих всичко което бях написал.
Радвам се, хората се сетиха и пуснаха няколко смислени отговора от тогава.
Доста ми помогна с твоя постинг, защото ще спестя на читателите всички мои хипотетични ситуации.

Искам да обърна внимание на нещото което ми направи силно впечатление от както започнах да посещавам този клуб:
Блошинството (не всички) от постингите, следователно болшинството от посващите са свързани с проблеми в любовния им живот.
Били те, че не половинката им ги е изоставила, мъка по стара любов, колебания...все такива пъстроцветни нещица...
Интересното, е че хората са наранени, объркани, търсещи съвет, помощ или подкрепа. Именно за това те посещават този клуб. Именно поради подобни колебания и аз съм тук.
Разбитата, загубената любов ме наранява...
Трудно е когато ни боли.
А по-лесно ли ще ни бъде без болка/без любов?
Едва ли можем да зачеркнем любовта, просто няма начин.
Няма ли среден път?
Такива мити въпроси си задавах в последно време...
Та двете ключови думи на които искам на наблегна са "ЛЮБОВ" и "ДОГОВОР".
Дали любовта е вид договор?

Колкото и грозно да звучи - ДА!
Неписан, но въпреки това договор.
Когато кажа/чувствам искрено на някого, че го обичам аз сключвам устно/умствено договора за...Choose: Вярност, преданост, подкрепа, себеотдаденост...може да изреждаме до безкрай...цялата си същност!
Ако човекът срещу мен изпитва същото, вероятно е готов да предложи същата тази всеотдайност.
Е обичаме се...
Дотук добре...
След време започваме да водим живот на семейни начала.
Пак хубаво...
И както нерядко се случва, в един прекрасен момент след 0.5/1/2/5/10/15/20 години аз казвам на моята приятлка, че вече не изпитвам "същата любов" и искам да се разделим.
Или тя идва при мен и ми казва подобно нещо.
Пак както нерядко се случва това е благодарение на някоя нова/стара любов намесила се в живота ни.
Нищо лошо. Такива неща се случват пак нерядко!

Разделяме се и никой не може да търси или да има някакви претенции към другия.
Колкото и несъгласни да сме с решението на другия, положението е такова - след години вярност и мечти се събуждаш сам/а с пграбено минало и бъдеще (говоря ако сте живели заедно примерно 15-20 години).
И в теб напливат чувства на любов и омраза към този човек.
Любов,защото си виждал бъдещето си с него;
Омраза, защото той/тя е същия/същата която са откраднали мечтите и младините ти.
И каква е твоята компенсация в крайна сметка..."0".

Именно затова се женят хората!
Може да не си го помисляме, но е точно така.
Женитбата е една не само морална, но и материална обвързаност към любовта ни.
Ако любовта ни ни напусне, естествено няма как да бъдем компенсирани морално (никой не може да те кара да обичаш или да се грижиш за някого насила), но материалната компенсация се предлага като утеха в полза на потърпевшия.
Не че ще помогне, но ако съдебната система е цивилизована не остваш капо.
До колкото съм чувал доста (ex)съпрузи в Щатите и в Германия, които се развеждат по тяхна вина, плащат на (ex)съпругите си почти цял живот.

Може и да греша, но това е логичното обясние на женитбата, което намерих за себе си.
Иначе съм вярващ и знам, че Господ рано или късно връща.
Всичко се връща в този живот.

Бъдете щастливи!
R.