|
" Истинската Любов е вътре в нас и ние можем да намерим любов само вътре в нас. Но вместо това всички ние търсим да намерим любов вън от нас, някой друг, нещо друго. Всеки от нас вярва, че може да намери някой, който да го обича истински. Но всеки път резултата е незадоволителен.В най-добрия случай "любовта", която намираме е еднопосочна, т.е само единия от партньорите обича другия. В такъв случай, обикновено даващият любов обича заради някаква себична цел, а на приемащия "любов" му е удобно да приема такава обич. Този вид "любов" е най дълготрайна! Но това не е истинска любов, в момента в който обстоятелствата се променят и не съответстват на взаимните изисквания, любовта изчезва. Всеки опит да се намери любов вън в света на двойките противоположности е обречен на неуспех. Единственото място да намери човек любов е вътре в себе си. Любовта към частното, към отделното, към единичното е непостоянна, временна, илюзорна. Само любовта към, към общото, към цялото е вечна, истинска."
" Истинската Любов е не-причинена, тя не е възникнала защото е "станало нещо", тя не е резултат от практиката на някаква техника. Не можем да кажем, че ние обичаме поради тази или онази причина. Не можем да кажем, че ние обичаме защото притежаваме даден обект или защото този обект има положителни качества и няма отрицателни такива. защото тогава любовта става избирателна и условна. Нито пък можем да спрем да обичаме поради някаква причина. Наличието или липсата на дадени качества не могат да бъдат причина за възникване или спиране на любовта.Нещо повече, в момента в който възникнат въпроси в нас от рода на " Защо обичам?" , " Кого обичам?" и т.н., в същия този моментистинската любов изчезва. Появява се обусловената, егоистична любов, защото започваме да търсим външна причина за нейното съществуване"
"При обиквновената любов ние си създаваме накава представа за обекта на любов и това обикновено е доста различно от самия обект. Склонни сме да парвим отстъпки и компромиси, с цел да угодим и да запазим добри отношения. Недовиждаме недостатъците и преувеличаваме положителните черти. При Всеобщата Любов ние обичаме самия обект, такъв какъвто е, а не някаква илюзорна представа, която сме си изградили за него."
п.п Това е една малка част от философските тълкувания за Всеобщата и Обикновена Любов върху които е добре всички ние да се замислим...
провокираме темата на "незнайко" за свободата вътре в нас, точно освобождаването от егото ни до гояма степен ни прави свободни да обичаме безусловно...а смирението -не " примирието!" е част от това!
|
За любовта!
