Липсваш ми
Безумно ми липсваш

Как да те върна?!

Как да затворя вратата,
когато си вън!?

Как да забравя,
когато си в мен!?

Как да продължа,
когато те чакам!?

Знам, че когато вали ще боли
Защото с теб веднъж спряхме дъжда
Боли, как страшно боли!

Знам, че когато има луна ще боли
Защото с теб веднъж се люляхме на нея

Знам, че когато има звезди ще боли
Защото с теб веднъж си ги подарихме

Когато полъх на цвете премине край мен ще боли
Защото с теб веднъж съживихме цветята

Когато има дъга ще боли
Защото с теб веднъж преминахме под нея.

Когато усетя любов ще боли
Защото с теб веднъж се заклехме в нея!
Господи, боли…
страшно боли!

Ти ще ме чакаш вечно, знам
аз всяка нощ при теб ще идвам, … Там
На облаче ще ти постилам да заспиш,
в прозрачна стая като от стъкло
със звезден полъх нежно ще шептиш
как вечността събра душите ни в едно

И ще ме обгръщаш с лунна светлина
Ще ми даряваш късче от луна
И пак ще бъдем двамата щастливи
Поръсени със звезден прах - красиви
В екстаз небесен ще са нашите души
Дори вселената за миг ще замълчи

Притихнала до тебе ще остана
като светлината лунна, бяла
Ще те докосвам с пръсти от лъчи
Ще целувам пак любимите очи
и сгушена на твоите гърди
заспивайки ще те завивам със звезди.

Ще си оставим лунната пътека
Път ще ми показва светлината мека
По нея ще пристигам всяка звездна нощ
да споделя със теб небесния разкош
а аз ще ти дарявам падащи звезди
По една за нашите мечти.

Не искам да ти казвам “Сбогом!”
При себе си ще те запазя
Дори вселенския закон да трябва да не спазя!

----------------------------------------
Кажете "обичам те" на някого Сега - утре може да е ужасно късно!


Това красиво стихотворение е писано от едно момиче, което някога влизаше в тези клубове с ника Бяло цвете. Приеми го като нещо споделено...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите