ето ... настава рай за ушичките ти

тъпо е да си кажеш - ето сега си заслужава, значи ще обичам. не това исках да кажа. естествено, че обичаме безрезервно и изцяло. даваме всичко от себе си всеки път. даваме доверие, даваме любов, даваме ВСИЧКО.
тук спор няма.

обаче ...
говорех за любовта от разстояние. за такъв тип връзка. убеден съм, че колкото и голямо да е търпението и на двамата, идва момент, в който тази връзка става невъзможна, ако единия не направи...компромис да го наречем...и не стане така, че двамата да заживеят заедно. говоря за едно населено място поне. става въпрос за това, че все пак има нужда да се съпреживяват, както добрите, така и не чак толкова добрите неща в живота ни. нали това е смисъла. да увстваме подкрепата, нежността, и каквото още се сетиш. а когато двамата са на 500 км. един от друг, това става невъзможно и връзката се разпада от самосебе си. когато не улучиш момента за промяна, един вид.
и тогава разбираш, че ако не настъпи тази промяна, трябва да се откажеш. и колкото по-навреме, толкова по-добре и за двамата.
а когато вече имаш такава връзка зад гърба си, обзалагам се, че НИКОГА няма да повториш. естествено с идеята, че всеки ще си седи там, където е. просто такава връзка няма шанс. ако щеш по 24 часа на ден да повтаряш "обичам те!"


... а за утре - може ли да си запазя правото за поръчка все пак?
едно кафе, две кафета, слънце, птички ... такива неща ...


Run, rabbit, run! Don't sit down, forget the sun ...