Това твърдение щеше да бъде вярно, ако човек беше едномерен, т.е. притежаваше една единствена характеристика, която би подлежала науважение(в случая). Но човек, слава богу (или там каквото има отношение към отвъдното) е нмогомерно създание. Така, например аз мога да се възприемам като абсолютна свиня в някой свои прояви към заобикалящите ме, а в други отношения като светец. От друга страна, абсолютно свинската ми природа (която в примера, за който говоря, бих съзнавал и това мое себеусещане би водело до лично неуважение) може да се възприема от другите, като проява на възвишената ми същност, а възвишените ми прояви, в други случаи, като свински.
Конкретния случай от темата не ме интересува, но и по него не можем да кажем нищо конкретно предвид гореописаните обстоятелства.

Всяка прилика с действителни лица и събития е умишлена и целенасочена