Не че искам съвет. Просто исках да вида мнението на хората по този въпрос и най-вече дали някой го е правил. Лесто е да кажеш - да ще направя всичко, но дали го правиш като дойде времето. Любовта няма граници... и разни други. Колко от нас са минавали тази граница? Какво чувстващ зад нея - щастие, че си направил толкова много, мъка, че нещата така драстично са се променили, спокойствие, че си дал/дала всичко от себе си. Въпросът ми беше по-често щастливи или нещастни сме ние хората от подобно нещо?

Колкото до моя опит - веднъж щях да премина през всички граници, през тотална промяна, но се спрях. Малко по-късна разбрах, че решението ми е било правилно. Сега пак съм на път да го направя, този път границата е много по-сериозно, промяната е много по-голяма. Решението и този път ще взема сама. Каквото човек си направи сам.... и най-лошият му враг не може да го стори.