сега се чудя вече :)
мен като ме хванат бесовете и на няколко грама питие, па току напиша нещо, а после ме е срам
ама дано поне е от тоя клуб, че в секса съм си позволявала и по- волни писания...не че има лошо, де
пускала съм в секса само едно стихотворение от него...то беше когато почина
утре стават таман 6 месеца и аз пак се вкиснах
много е кофти , защото освен това е приятел и на двама ни (на мен и на мъжа ми-казрмен) и когато един само страда другият някак помага...но когато са двама е кофти...беше ни кум, ама КУМ :)..22 години присъствие..ежедневно
е, всъщност...когато някой е жив в сърцата ни...ама това май е само успокоение, когато не можеш да промениш нещата

ама стига, че ако ме зяпа от някъде ще ми опъне ушите нощес в съня...не обича той , когато мрънкам
светъл човек...благороден
дай да си говори за любов
позволена , забранена...но любов..жива