Нещо различно, но все пак с много любов написано.






Сватба от някакво тенеке
На древния Змейчо

Пак ли празнуваме
След петнайсет години
Вчера ли сякаш
Си казахме Да

От тук от там побелели
И децата на масата
Но ще празнуваме
Няма как
Нали казахме Да

А след още петнайсет
Може би даже малко преди
Пак ще празнуваме
Но вероятно друг някой
(например децата)
ще казва решително Да

Но пък нали юбилей е
Да не униваме
Слушай ме, де
Не заспивай
В крайна сметка
Купон е това

Пък и трябва да потренираме
Още много годишнини
Ще празнуваме заедно
Поне до тогава, когато
Някой от внуците чуем
Да казва решително Да

J_CD 08.08.2000г.


Пост аеродрумна елегия

Ти пак ми офейка
Тоз път не със вятъра
А на някакъв глупав
Самолет се качи

Във ранен следобед
В часа преди бирата
В Лондра при Танката
Затича се ти

И докато аз, се разправям с чудовища
(които са всъщност ЧУДесни съкрОВИЩА)
Това Лондон, Париж, това Брюш
С Танка и Льонката вие ще ръшкате

Да ама аз, мълчаливо кат страдам
Бира ще смуча за цял Албион
Ще си намеря дори и помощници
Ако не вярваш спомни си - имам си Слон

А пък за острова
Кво да ти кажа
Той Алеко навремето
Всичко разбра

Салтанати, хора, къщи
Пълно с англичани същи
Бледи, рижи англичанки
Без чорапи – като сянки

Пай със праз
Лимон във скоч
Задушени зеленчуци
Носят ти във файв ъ клок

Тъй че да привършвам с текста
Че се нещичко отплеснах
Мотай се и обикаляй
Но при все туй не забравяй

Туй МРЪХТЕНЕ сред полята
(помниш ги – “на моя роден дом”)
Кат ти писне някой ден
Грабвай си бохчата
Хващай самолета
И при мен.

J_CD, 04.07.2001



Някой ми каза, че Вселената бягала

На Змея - център на вселената

Вселената, казват
Непрекъснато бяга
Научно погледнато
Се разширява

Добре де, но аз
Искам ей тук да е слънцето
И Марс много, много
Не искам да шава

Защото съм свикнал
Нощем на плажа
На пясъка
Когато погледна нагоре

Да мога да видя
Че тука е Марс
А пък там е Венера
И Мечки, полярни и всякакви други
Когато ги търся, там да са
Дето намирам Близнаците

Или малко в страни, но не много

А то иначе
Ако вземе всеки да бяга
Или научно казано
Непрекъснато да се разширява

Тогава какво ?
Утре тук
Където сега съм със теб
Никой няма да има

Освен може би ти
Или може би двамата
Обаче единствено
Ако ти го поискаш

А иначе
Сам ще си бъда
И ще зяпам Вселената
Ето точно това не го искам

Или най-малкото……..
Мъничък жест:
Ти поискай
Завинаги с теб да сме двамата
Инак против съм
Не става !
Не искам !
Да си стои !
Не й позволявам
Да се разширява !

J_CD, 19.06.2000



Размисли след земетресението

На Змея, който потресе кортовете

Ти усети ли
Че светът се разтърси
Като куче, когато вали
Или просто бълхите изтърсва

Или може би
Земята потръпва
Защото вече не иска
Да ходим по нея

Но не може всеки
Който ходи по нея
Да й пречи
Та нали
По нея сме също
И аз и ти

И ако двамата с тебе не сме
Надали и Земята ще бъде
Във това е проблемът вероятно
Затова се разтърсва

А не
Защото й пречим
Или поне
Ти не можеш да пречиш

А ако аз съм й в повече
Да се тръска
Аз си оставам
Тука със теб.

J_CD, 30.06.2000



Мамо, искаш ли да поговорим ?
На Мама - тя си знае защо

Бабо, виж
Стъпих във локва
И целият просто покрит съм със кал
Да, ти си права,
Мама ще вика
Но нека първо да ям сладолед
И после, аз обещавам
Повече няма да правя така
И Мама няма вече защо да се кара
Защото аз обещавам, наистина, ама честно
Повече просто, няма да правя така.

Мама, ти си права
Не трябваше да правя така
Обаче, виж - уча за класно
И като свърша
Като класното взема
Ще поговорим
Честно, давам ръка

Мамо,
Ти отново си права
Може би трябваше
Да те предупредя
Но нали виждаш
Ей сега ще се женя
Водя снаха
Сама виждаш - нека мине това
И после ще поговорим
Обещавам
И дори ти подавам ръка

Дъще, слушай
Искам за поговорим
Не трябва да правиш така
Да, ти си права
Имаш класно
Нека да мине
После вече спокойно ще мога да кажа
Каквото си мисля
И какво точно искам
И тогава обаче
Искам да поговорим
Обещаваш ли ?
ОК, подай ми ръка

Но трябваше, може би
С Мама да поговоря
Може би даже
Да й подам ръка

Обаче, сега нали
Пак трябва да свършим
Със проклетото
"Виж, сега точно не става"
И така………,
Пак обещавам

Мама, нека после, да поговорим
Или ако може
Нека СЕГА



За съжаление , не му стигна времето.