Пуснах темата в Психоанализа, но там нещо се препират за техни си работи - така че, ето я тук.



Ето какъв разговор проведохме снощи...благодат за всеки психолог.:)

Той: Здравей
Аз: Здрасти
- Заета ли си?
- Не. Свалям разни неща, но това може да почака.
- Чувала ли си за Скайп? Позволява ти да говориш по Нета, сякаш използваш телефон.
- Не, а и нямам микрофон.
- Добре, ще ти потърсим микрофон, когато дойда.
- Докога си в К. по принцип?
- До 2005-та, после може би ще ме пратят в Д....
- Хм...сега си близо до мен; може би няма да те виждам след 2005-та.
- Не говори за това сега, понеже никога не се знае.
- О, разбира се. Не казах нищо определено. Животът е странен, може някой ден да се срещнем във Вануату...
- Къде, по дяволите, е това?
- Близо до Науру...шегувам се. Райски остров в Тихия океан. Ето че започвам да мечтая...
- Кой ли би го очаквал от теб!
- Опитвам се всячески да бъда сериозна, технична и прагматична.
- Не и аз – нямам екипировката да бъда такъв.
- Сериозен и прагматичен?
- Шегувам се.
- Разбира се. Та...сам ли идваш този път, или с колеги?
- С двама колеги.
- Гледай да не ги каниш в апартамента си по-често, отколкото мен.;)
- Да бе, да.

.....................................
След 10 минути:
Аз: Какво правиш, изгуби се?
Той: Чета имейли. Нали знаеш колко ме обичат хората?
- Знам ли?
- Така си мисля.
- Аз лично все още не съм решила дали те обичам или те мразя.
- Хубаво.
- Защо хубаво?
- Добре е да е някъде по средата.
- Няма среда.
- На мен ми се струва, че има.
- Или се отдаваш на любов, или на омраза...
- В твоя свят.
- Интересно, какво за теб стои между любовта и омразата? Как би го назовал?
- Моят свят.
- Не, трябва да бъдеш по-определен.
- Не, не трябва.
- Виж, ти принципно не комуникираш “своя свят”, за да имат идея хората какво представлява той. Така че, когато кажеш “моят свят”, това не носи информация.
- Така че...това не носи информация за теб.
- Не, не за мен – тук не става дума за теб и мен. Говоря принципно.
- А аз говоря за себе си.
- Помолих те да дефинираш една категория – “между любовта и омразата”. Ти я нарече “моят свят”. Както казах, за външния човек “моят свят” не носи информация.
- За кого?........
- За човек, който не те познава, който не те е срещал. Такъв човек разчита изцяло на твоето описание на категорията.
- Знам какво имаше предвид – че за мен всеки е външен човек.
- Не, не ме разбра...тук не говорим непременно за теб; не разискваме твоята личност. Представи си, че си който и да е човек, запитан от някого: “Какво за теб представлява онази категория, описвана като “между любовта и омразата”?
- Не чу ли, че ти казвам, че съм...
- Си...какво?
- Нищо, моля те спри дотук.
- Не исках да те разтревожа.
- Трябва да разбереш, че за някои неща се говори по-добре очи в очи.
- Да, но...тук разисквахме нещо съвсем просто! Не знам защо реши да го приемеш емоционално.
- Не ти ли казах, спри!
- Както казах, не бих желала да ти преча.
- Както казах, говори за нещо друго.
- Просто не разбирам защо.
- Убиваш ме с ината си.
- Не, емоционалността ти те убива.
- ОК, нека да говорим друг пък, чао.
- Разстроих ли те, или какво?
- Ти винаги го постигаш по определан начин.
- Мога да говоря за всичко, за мен няма проблем.
- Както и да е.
- Хей, не си отивай още.
- Тук съм.
- Трябва да разбереш, че ни най-малко не исках да те разстроя; съжалявам. Винаги ти желая доброто.
...........................................................................................................

След час:
Аз: Тук ли си още?
Той: Сега съм зает.


Днес му изпратих имейл:
“Наистина нямах намерение да те притесня; ще гледам да бъда по-внимателна. Знаеш, че ме е грижа за теб. Съжалявам.”

И отговорът:
“Няма нужда да се извиняваш, както ти казах и снощи. Просто искам да прекратиш разговора, ако ти кажа, че не ми се продължава по тази тема. Не ме питай защо не искам да продължа. Това е мой избор – моля те, уважавай го. Както ти казах, и аз ще уважа същите желания от твоя страна. Приятен ден, и ще говорим по-късно.”


Колко е честен и справедлив, а? Да, но моите желания не са “същите”....:)

Это я, почтальон Печкин. Принес журнал “Мурзилка”.