:) От себе си ги черпя...най-вече. Не се отказвам лесно, ако ще и да си счупя главата. Та...казваш, повтарят се нещата. И аз за себе си се удивлявам - винаги без изключение съм била способна да забравя "неподходящите" мъже, независимо колко съм била луда по тях. С този обаче е съвсем различно - мъчих се да го забравя, веднъж, дваж, триж, ама не става...чак по форуми взех да пиша. (Не че е лошо, напротив, но е съвсем ново за мен!) Затова си и казах - тука има нещо... Най-малкото, на което започнах да се научавам, бе човещина, търпение, по-малко егоизъм. Има някаква особена деликатност у Девата, която може би така ни привлича нас Рибите, винаги изплъзващи се... Именно тази негова деликатност (въпреки привидната грубост) успя да ме озапти; а също така и прямотата и неспестяването на критика. Не мога да не оценя човек, винаги казващ ми истината в очите. А освен това...експлозията, за която говориш...има ли нещо по-хубаво? Между другото, сигурна съм, че го подлудяваш, както и той теб. Моят винаги ми заявява, че съм пилила неговите нерви (а аз си кротувам, честно!) - явно при тази опозиция сме способни да си "изпилим" един на друг нервите само с присъствието си; макар, съгласна съм, да няма дума за неговите действия освен "безумни". От друга страна, той мен нарича луда...и т.н., и т.н.
Но теб, предполагам, те интересува как да спечелиш Девата. Според Линда Гудман, си имало тайни стратегии, и те в никакъв случай не включвали дори и най-леката форма на преследване. Ако твоят любим е сравнително интелигентен мъж, според мен би оценил искреността, почтеността, приятелството, както и, несъмнено, мекото ти Рибешко сърце. Дано!!... Нямам идея как да ти помогна; мога само да споделя своя опит. Всеки път, когато се опитвах да прибързам или да изискам нещо от него в емоционален план, той оставаше глух. Вече говорих надълго и нашироко за самурайската му резервираност. Естествено, аз като емоционална Риба на няколко пъти решавах, че всичко е загубено, и почти го забравях. Той обаче с учудващо постоянство напомняше (и, слава Богу, още напомня) за себе си. Нямам търпение да видя как ще се развие връзката ни, настроена съм изцяло позитивно...но, както разбираш, вече не от позицията на самотна жена. Попитах го веднъж: добре де, ти ме упрекна, че не съм те почакала, колко трябваше да чакам? (Тук се повтарям, сори...) Сега съм на 30, до 40 ли трябваше да чакам? А той ми вика - защо не?...
Така че...бих те посъветвала да постъпиш като мен. Че няма да забравиш Девата, ясно. Но кой знае...има толкова мъже, които "чакат на опашка за нежната прелестна жена Риби" (цитирам пак Линда Гудман). Търси щастието си и в никой случай не се жертвай! Не забравяй - ти си най-ценна, най-важна!

Има и друго - накарай го да ревнува, но хитро, подмолно...току-виж си разкрил същината, както стана в моя случай.

Единственото, което наистина ме влудява у Девите, е, че те действително могат да жертват любовта и собственото си щастие, дори сякаш умишлено го правят...Защо?????!!!!!

Казваш, твоят е далеч...колко често се виждате? Колко често си контактувате?

Это я, почтальон Печкин. Принес журнал “Мурзилка”.