Струва ми се, че гледаш малко прекалено прагматично на любовта. Не може да очакваш, че някое друго същество ще изпълни неудовлтвореността ти - това е невъзможно. Затова (може би) и имаш толкова Големи Любови. Просто Любовта не търпи вземане, тя дава и давайки взима. Затова, отново може би, и след като мине тръпката идва нова и нова... А по принцип, след тръпката идва другото - дълбокото, цялостното, неизмеримото с думи.

Така си мисля аз поне, ако съм сбъркала в псевдоанализа си, моля да ме извиниш.

There's no place like 127.0.0.1