Паркирам звяра пред Новото(определение за ново квартално кафе, но вече има по 3-4 нови на сезон...) и крайчеца на окото ми улавя кръстосване на голи крака(свалям си очилата), влизам навътре по уредбата се носи някаква негърска воня, поръчвам с изкуствена усмивка кола, кафе и натурален сок и се отдавам на минути приятно четене след кратката забележка разбира се да пуснат АКО ОБИЧАШ Modern Talking, за да не се запознае с The Real Me. Минава време и идва време за плащане, но аз не обичам да плащам - на мен целият квартал ми дължи по нещо, да не говорим че всяка педя асфалт през 90те си я отвоювахме с юмруци и кръв. Сметката е 3 ЛВ и теоретично би трябвало да оставя 5 ЛВ на бара и да останат две парцаливи левчетата за парцалессата, но и аз и това не правя - търся упорито точните пари и се дразня, че от дребните намирам банкноти намирам единствено двулевки, което означава 1 лв фира, затова излизам и ги развалявам даже и тях в съседната задимена мизерна дупка пълна със строители и таксиметраджии, аз обичам точността, пестеливостта и акуратността, мразя разсипничеството най-много от всичко! И нали все пак трябва да обиколя всички квартални кафета, така че срещата ми в Новото е пропаднала, защото има още няколко кафето с определителното Новото и само си представете ако оставям бакшиш на всяко едно парцаливо девойче с излъгани надежди до къде ще стигна. Затова се връщам при бълващата кълбета дим лендзеща се пачавра и чинно и връчвам точно 3 ЛВ, но разбира се така че да добре да види дебелата пачка , да види и да се издразни че не оставям фира по Наредба 13 А. Няма бакшиши, имам бачкане, яко бачкане и броене на стотитинки, а звярът лети безшумно нагоре към Витоша под звуците на великолепното диско от 80те...Вратата се затваря, стъклото се сваля и европейската мечта бавно се отдалечава от примигващата на парцали социална гадина.

И да се благодарят, че не сме в Дойтчланд, че там има трудови норми и не само количествени като в Русия ами и по редица качествени показатели включително и време за изпълнение. И на инспекцията рано сутрин синеоките офицери прочути със своят немски педантизъм и рурска безкопромисност се втурачват даже и най-малките дефекти...