Добре, де, ако приемем, че проявите на любовта са проявление на химията, това не обезценява чувствата ни, мисля. Нали те, чувствата, вече се експонират не в лабораториите, а във взаимоотношенията ни. Така че какво толкова?! За всяко нещо си има причина, защо за любовта да не е химията, все пак ние сме от плът и кръв, живеем в материален свят и е нормално процесите в телата и мозъците ни /съзнанието ни/ да се подчиняват на някакви закони, какво лошо има в химичните такива. Пък... като се възнесем и станем Божии ангели, тогава може и да не се влияем толкова от точните науки. Ама тогава и любовта ни ще е друга. Ама и аз написах едни глупости!