Не, не е любов, това е търговия. Въпросът ти е за някой психиатър, който ще ти обясни най-добре връзката между манипулацията и търговията с чувства в такива връзки. Аз ще се пробвам да го опиша. По принцип, мъжете или жените (да! има и жени, които бият мъжете си), които прибягват до насилие, не го правят в началото. Всичко всъщност е прекрасно. Те са любящи, внимателни и т.н. После започват да стават много раздразнителни. Започват натяквания от рода на "Ех, че си некадърна, какво щеше да правиш без мен. Да ми се чуди човек на акъла как те търпя". Но това не е самотна реакция, инъче "жертвата" ще избяга. След такава реакция следва проява на любов и нежност, на разкаяние и т.н. Така жертвата влиза в един затворен кръг на "аз правя глупости, а той ме търпи и ме обича все пак. Никой освен него не би ме обичал". И ХОП капанът е затворен! От там нататък, всяка проява на любов за жертвата минава задължително преди това през натякване/скандал/ дори бой. И тук е тънкостта на търговията.. Аз-жертвата (не съм аз, да не си помисли някой) търпя, защото той не е такъв по принцип, той ме обича, а аз явно си го заслужавам, може и да се промени като види колко страдам. Не трябва и да се забравя основния фактор - заплахата. Дали жертвата ще бъде заплашена с грозяща самота, дали че ще и вземат децата, дали че ще я убият, дали да и отрежат малкото пари от които зависи и т.н. няма голямо значение. Манипулаторът знае кога, къде и по какъв начин да държи жертвата си в състояние на хронична, направо патологична, зависимост. Но колкото по-добър е манипулаторът, колкото повече жертвата мисли, че той я обича и бърка собствената си зависимост с любов.

Не знам дали стана ясно, това е просто с едри щрихи. Всеки случай си е отделен, но в крайна сметка резултатът е един - зависимост бъркана с любов.

П.С. Маниполаторът не винаги съзнава какво точно прави. По принцип това си болестно състояние.

There's no place like 127.0.0.1