|
|
| Тема |
 Любов |
|
| Автор |
(y)caмoтeн (непознат) |
|
| Публикувано | 29.11.03 10:05 |
|
|
|
Любов
Не вярвам в любовта...
Не и в тази, която изпитвах някога към теб.
Не и в тази, която събира хората до края на дните им - и в безлунните нощи, и в неслънчевите дни, в болката и в радостта, в полета и в падението.
Не и в тази, която те кара да желаеш цял живот да държиш ръцете на един човек, да заспиваш до него всяка нощ. Да го търсиш в цялото си отредено време на земята и дори да го намериш, той да не те обича по същия начин.
Тази любов, която те зарежда с желанието да го слушаш безкрайни часове, да вярваш в него и да знаеш, че и двата ви живота взети заедно няма да ви стигнат.
Да жадуваш вечно прегръдките му и нищо земно да не може да ви раздели.
Онази любов, която те кара да плачеш, когато го изпращаш с дъжда, която ви закриля докато танцувате върху лунната светлина. Онази любов, за която не трябват думи, а само вдъхновение...
И когато е така - светът е само за двама. Тя е света...
Любовта, за която се хвърляш в огъня, за която си готов на всичко.
Тази любов не е за хората - тя е изцяло магия...
Не зная дали ти или аз ще я срещнем някога. Ти вярваш в нея? Аз не.
А обичал ли си някога така? Така че нищо да не може да спре полетът ти към този, който обичаш? Обичал ли си с тази любов? Кълнял ли си се с всички думи и във всичко? Крещял ли си от болка? Умирал ли си с мълчанието? Молил ли си се на колене да те пощадят - теб и тази любов?
*
Аз обичах някога така!
И сега съм обречена да не мога да обичам...Никога пак така...
Ала сега всичко е минало.
Не вярвам в тази любов!
А друга няма...
Ина Герджикова
Изживей всеки миг като за последно...
| |
| |
| 
|
|
