Проблема е в това, че хората се оплакват, а любовта е щастие, да обичаш значи да усещаш че живееш. Ако не обичаш, значи ли, че ще умрем? Не, не умираме. Ето първото разминаване. Да усещаш със всички сетива (дори и изкуствените). Ако вкараме малко "Матрицата", през призмата на любовта тогава забелязваме, че любовта спасява света, нали? Но нещата никога не са като на филм. Има надежда. Има я, и винаги ще я има и при най големия песимист. Спира филма, и вие пак сте ръка, за ръка, обаче когато дадем определение за любов, нещата приемат друга форма и преминават в друго имерение, което обърква и двамата. Самата тема не е за любовта като цяло, защото тя е различна, според възпроятията ни, а точно за любовта в момента, това което наричаш: Любов моя, казал той на тя, а тя му отговорила с въпрос. Кой аз ли? Или, и аз теб. Колко много и нищо има в тези думички.

Иначе нищо против.

ха! ти какво?!?, да не би? я се осъзнай!