|
Постоянно се оплаквате от нея, разочаровани, излъгани, прецакани-предадени, продадени, измъчени, и много други определения за състоянието ви, мометното ви, а така я уважавате, трябва ли да й се гласува толкова много доверие, или чакате голямата? Добре де, тя рано или късно ще дойде, ще има много компромиси, но вече ще сте стари за нова любов и ще се ожените/омъжите и ще си мислите, че всичко ще е наред. С две деца. Какво ще ги лъжете, че татко им/ майка им, е била голямата ви любов. Голямата, тя, великата любов? Много, страшно много, непоносимо голям брой теми за обърканата ви любов. Толкова много мисли за грешните ситуации, толкова много начини за предотвратяването им(да, тук е смислено), толкова много прецакани и море, обаче не е от любов, а от сълзи(то в сълзите има нещо романтично, но само ако са от щастие - тук нека ви попитам, плакали ли сте от щастие?). В какво намирате смисъл, в навика ли, в терзанията ли, в игрите ли, в думите ли, няма ли за какво друго да мислите, че тази любов ви е напълнила главите и се чудите на къде ще избие, и тя избива, тогава, когато найййййй-малкооооооо очаквате. Добре де, аз имам много по важна работа, отколкото да си играя на любов. Любовта винаги се превръща в навик, винаги, аз предпочитам да съм влюбен, постоянно влюбен, супер готино усещане.
ха! ти какво?!?, да не би? я се осъзнай!
|
Любов ли бе това?
