|
Тема |
Re: ъ... [re: миkи] |
|
Автор |
dma (irq) |
|
Публикувано | 27.10.03 14:24 |
|
|
Необхидими са за какво творенията на финикийците? Ако се замислим реално, те са ни необходими със или без любов. Дали обичаш или си обичан, пак трябва да ядеш, да спиш някъде на топло, да си платиш нещо, което ще ти достави удоволствие. Но любовта, директно, не зависи от парите. Не трябва дори да вкарваме тези две понятия в едно изречение. И не ти го казвам това просто от прекален идеализъм, а като човек който е гладувал заради любовта си. Дори като нямахме пукната стотинка да си залъжем глада май бяхме по-щастливи отколкото сега. Тогава една маргаритка откъсната от обществения парк ми сгряваше душата много повече, отколкото каквото и да е друго. Едно стисване на ръката, когато едвам дишах от болка, ми даваше сили да преборя целия свят, а разменени за секунда погледи ми казваха, че има за какво да се боря и че не съм сама на света. Какво да ти кажа.. мога да говоря така много време.
Самата любов няма нужда от пари. Тук не слагам обаче семейството с деца, там нещата вече минават в друго измерение.
Хм, върнах се в много тежки моменти от миналото ми, ще взема да спра сега с писането, а този разговор може да го продължим друг път в случай на нужда.
There's no place like 127.0.0.1
|
| |
|
|
|