|
Сега като се замисля, ако някога напиша книга (няма бе, не ме бива за тея работи, само си плямпам) ей така ще започне: "Шибана работа"
Ще избягвам някои факти, че да не би случайно някой мой(не дай си боже нейн) познат да се досети кои са действащите герои. А бе, всъщност инициалите и са К.Г., дреме ми кой ще го пречете.
Познаваме се от няколко години, 4-5 бих казал. Откакто се знаем тя си има приятел. В началото аз се виждах с една друга девойка, наша обща позната. Там нещата малко се преебаха и се разделихме, та с това момиче почнахме да се виждаме, в началото уж и се оплаквах, в един момент нещата за мен излязоха от контрол и се влюбих в нея (сега тук е моментът публиката дружно да ме освирка и да ме замеря с развалени зеленчуци).
Нещата вървяха криво ляво, даже цветя и бях пращал, за които тя ми благодари, ма да ме убиете не мога да кажа дали ми благодари като на скъп човек или като на някой шибан любезен младеж дето отстъпва място в трамвая.
Whatever, разбирахме се добре до един прекрасен ден(вечер, вечер си беше), когато тя постъпи доста гадно(без да разбере даже, дори си нямше представа какво значеше нашата уговорка за мен, пък тя просто си замина по нейни си мероприятия, 100% беше забравила. Както бих забравил аз да си нахраня шибаната златна рибка ако имах такава). Всъщност видяхме се се с наши общи познати да разменим едни неща, а после уж да ходим с нея некъде. Да де, ма като трънахме тя ми вика "ти сега накъде си, че аз съм към лозенец". Ти сега накъде си...Ами за към по дяволите бях търгнал явно. Само дето в началото на знака пишеше друго.
Аз се напих, напсувах всичко живо (включително некви мизерни щурци дето ми се бяха разсвирили, да го е*а колко съм бил изпаднал да псувам щурци) и реших, че е време на някои неща да им се сложи край и в следващите 2 години не и се обадих. Тя направи един опит да се свърже с мен, аз бях доста сдържан (нали се сещате, все едно отивате при някой чиновник да искате некъв документ и той ви казва "ще видя какво може да се направи" и съответно не си мърда дебелия задник от стола, горе долу така се държах и аз), малко по-късно за някаква услуга ми звъня, ма на мен точно тоя ден ми беше деня за НЕуслужливост.
И така аз я позабравих(2 години ми трябваха, ей. Обичах си го тва момиче). Не съвсем, разбира се, но в степен да си се радвам на живота. До преди 10тина дни, един шибан петък, когато се засякохме на Попа. Ей така просто изникна на 5 метра от мен. "Ударен като с мокър парцал", "подкосиха ми се краката" и всекви други такива ги изпитах за времето дето и трябваше да мине тия 5м до мен. Странното е, че през тия 2 години пак се бяхме мяркали 2-3 пъти, разменяхме по няколко приказки, но аз бях ОК. Е, да, ма сега не бях. И аз не знам що. Може би понеже напоследък мислех повече за нея и сега като изникна пред мен нещо се преобърна.
Разговорихме се и и обещах да и се обадя да се видим малко по-нататък, че сега ще пътувам за 2-3 дни. Обещах в смисъл не както ако видите някой стар съученик и си кажете "ей, айде ще ти звънна да се видим" -"да бе звънни", ама и двамата знаете, че никой няма да звънне. По-сериозно някак беше. И сега дилемата ми е дали да и се обадя или не. Щото в момента се чувствам като куршум изстрелян от упор в бетонна стена, но знам че ще ми мине и пак ще я забравя до поносима степен. А ако и звънна ще трябва да си живея в моя ад отново и отново, до всяка следваща среща. Щото тя е такъв тип, че няма да тръгне с мен ако не карам кола за 20 000, иначе ще си се виждаме и т.н. ма за чий ... ми е тва виждане? Сега да не решите, че карам на социални помощи? Имам си доста прилични доходи, ма не мога да си купя кола за 20К. Пък тя е точно типа блондинка-манекенка (бивша манекенка де, вече е на 25)
Баси дългото стана... не съм сигурен дали го написах тва, за да го пусна тук или просто ей така, да си го кажа сам на себе си. Не че тая вечер до 02ч. не го разправях за стотен път на една приятелка и тя за стотен път ми каза, че не мога да бъда щастлив с подобен тип жена, но си я обичам и ми липсва и всичко е толкова скапано, а на мен ми се иска да измислят некво "лекарство", както в EQUILIBRIUM ако някой го е гледал, и аз да взема конска доза. Кво ми се иска още ли? "Unlimited ammo and a license to kill" както се казва в една популярна игра; иска ми се да знам дали имаме бъдеще; иска ми се да знам дали я познавам достатъчно добре; иска ми се да знам дали е мислила за мен поне 0.1% от случаите, когато аз мислех за нея; иска ми се да знам защо си причинявам всичко това сам на себе си; иска ми се да не търся нейните черти у всяка друга, с която изляза; иска ми се сърцето ми да не подскача когато мерна руса коса в някое от заведенията, в които и двамата обичаме да ходим; иска ми се да знам, че всичко това си има някакъв смисъл; иска ми са да мога да заспя без да я сънувам; иска ми се да... майната му, на кой му пука кво ми се иска на мен.
п.п. даже не знам дали съм написал нещо смислено, 03ч минава, а аз не съм спал повече от 30часа последната седмица. Сократ(или пък Платон беше) казал "Скръбта е учител на мъдрите". Е*ал съм го, аз бих предпочел да съм си супер мега хипер турбо гига прост.
|
Шибана работа...
