Ето какво разбрах.
Може би го разбрах по-добре от самия него.Понякога хората изливат мислите и болката си отведнъж..без подредба и без да целят разбиране..на нещо,което може би не същаствува.
Отстрани погледнато е странно и значещо, съобразно конкретното разбиране на наблюдаващия и желаещия да види.
Ето какво видях-1.44 твърди, че не всики живот е ценност по всяко време и условия и като такъв не заслужава да се изживее като мъчение.
От друга страна разглежда ситуацията, че все пак животът е ценност и заслужава да се изживее въпреки, защото винаги ще се намери нещо хубаво в него.Стига да умееш да му се радваш, да имаш нужда от него и откриваш смисъл.Ако.
Хората умират заради любовта от глупост или криворазбраност на чувството.Или от липса на друго, което да правят с живота си.Не го умеят.От скука.От слабост и извинение с романтизъм.От идеализъм, който често е синоним на глупост.Напрази жертви и усилия на любовта.
Самият факт, че разглежда любовта като нещо,обясняващо се с дупка и пръчка доказва нещастие и горчивина лична.Разочарование.
Някои са умирали за това , че не са се справяли с чувството на загуба на живота си-любов.Отказ от живот като такъв-празен.
Относно чукането до време -така е,после други пориви и мисли-именно.Тези пориви и мисли може да са във връзка с момента преди чукането.
Във връзка с това, че още му се иска да е жив-значи е жив-първо трябва да се обичаш достатъчно,да ти е добре сам със себе си, а после да отваряш душата си за друг човек, да споделиш живота си с друг, когато и с когото искаш.Можеш и да си си самодостатъчен.
Смъртта е нещо, което идва след като си живял.След като не си живял-каква смърт..Тя си е постоянна по дефолт .Затова има спомени.Ако има.
Аз бих дал живота си за любим човек, именно защото се обичам, умея да се наслаждавам на живота, именно защото се обичам, защото знам да чувствам и доколко огромно го мога.Чак боли!Затова си заслужава.Другият го заслужава.Аз преценявам кой го заслужава .Чувството също.
Не разглеждам отношението само между мъж и жена.Не ме елементаризирай,моля!Любовта може да е между еднакви полове,между човек и животно, човек и бог..изобщо навсякъде..стига да имаш очи и сетива да я видиш и усетиш.
Относно капанът на живота-разбирам го така-когато обичаш,концентрираш живота си на едно място,в едно чувство-синоним на живота,обяснаваш и оправдаваш живота си с чувството, обрачен си на живот, хванал си господ за жилетката ,но така единствено се усещаш жив,ограничаваш възможностите си за живот извън чувството, ограничаваш свободата си, а не винаги си заслужава.
И пак има изход, но не и от избора-несвободен живот/ма баш живот/ или свободна смърт заради живота, именно защото не живееш или именно за да живее чувството по-пълноценно.
Избор и просто да обичаш живота.Смъртта ,когато дойде.А може и да дойде, когато животът е несвободен и в клетка.От любов ,която задушава.
А ти разбрала ли си 1.44 или мен?
Лесно е да не разбираш,нали?
Аааа,сори, че съм писал нещо,което и преди се е обсъждало,но съм нов и не съм чел тук.Пък си и пробвах ника.Ей така.

Край