Ех, пак не срещам разбиране!

Нали някой беше казал, че животът ни не е целта, към която се стремим, а пътят, който изминаваме към тази цел...

А по повод твоите думи - опитах да забравя, но не мога...трябва по някаккъв начин да го изживея. Разбрах, че със стратегията "заместване" не става, поне не при мен. Може би е прав Черен пламък, че трябва да позволиш на болката да те залее изцяло, с пълната си сила, както водата залива долината щом бента се скъса... И когато най-силните пориви отминат, остават малките вади и ручейчета, докато накрая всичко пресъхне, а това което остава е пречистено, калта е отмита и слънцето отново свети по камъчетата....Може би...