Ami, da . Но като че ли всеки от нас хрупка емоции в някаъв смисъл.
Ама пусто нали не можем без тях.
И си прав , че не може да забравяш и за себе си и все да правиш неща , за да е добре на другия. Но пък и не можеш да ги отмериш точно, нали?
Грешките наистина уж трябва да са урок, но се хващам понякога , че ги повтарям, даже в момента на правенето на грешката знам , че е грешка, знам и какво ще стане след това, обаче нещо от вътре ми ме кара да си продължавам, макар да знам чудесно до какво ще доведе.
Този път обаче, сякаш успях да спра преди да сътворя още глупости и сега настана подозрително спокойствие.
Няма угодия май