Нещо ми се прецака предишното мнение

"Всяка душа търси своя път.."....А може би пък случките, различни от твоята, хубавите, истинските, се случват когато не ги търсиш. Признавам, че това, което ти се е случило на теб, мен би ме потресло най-откровено. Сигурно бих се отвратила. Но всъщност ми се случи обратното. А не го търсех, повярвай ми. Дори не беше в чата (нямах време за това), но пак беше в мрежата. За пръв път се видяхме след година и половина. Няма думи (или аз не ги намирам), които могат да опишат чувството да можеш най-накрая да прегърнеш някого, който е станал част от живота ти и в когото вярваш 100 %. Такава прегръдка трае доооооста време. И не те интересува никой наоколо. Както няма и думи, които могат да опишат чувството да разбереш, че това, в което си вярвал в "невидимото" се оказва пълната истина във "видимото"....Направо е велико!