Re: виж ти / Контакти / Любов

Ама нямаш грижи, ако ще обръщаме разговора на лична основа.
Защо да не ми харесва откровеността ти, напротив, истината винаги е по-красива и от най-добре облечената лъжа... Не зная чия откровеност в този диалог по-скоро събужда подобни емоции, пораждащи конфликт.
Включи нещо и класови етикети. На каква база - ти си знаеш, аз също, но мен не ме гризат комплекси дали съм простолюдие в твоите очи или в очите на твоя вид Мъже. Не ме е срам да призная, че съм минала през няколко такива като теб, за да ви познавам отвътре. Но в едно грешиш, драги, чудих се защо не ми се обажда само първият от тях, при следващите съм била съвсем наясно и дори мога да твърдя искрено щастлива, че не се обаждат. Познато ли ти е какво е една жена да е с теб от съжаление, м? Да не мислиш, че сте прекалено интересни, интригуващи, трудно достъпни и мъжествени. Напротив. Толкова ви е трудно да разберете, че жената може просто ей така да е с вас, без самата тя да си дава обяснение (защото не си задава въпроси, готино й е на момента и толкова). За вас единствената истина е вашата истина - тя е с мен, защото аз съм Мачото, I'm the Man! И си мислите, че като спрете да се виждате и да правите секс заедно, тя изпада в депресия и ред сълзи, ред сополи. Айде стига с подробностите, ти си явно по логиката, би трябвало да си я схванал. В моята категория, драги Мъж (дали е по-ниска или по-висока от твоята, може да се спори), ние се учим от грешките си. От първата грешка нататък следва само експериментът и максималното удоволствие, което можеш да извлечеш от него, без излишни отрицателни емоции.
А и защо си мислиш, че да си играеш на влюбен е същото като да си влюбен? Липса на опит, може би? За мен си е чиста проба игра, която все пак ми омръзва в един момент... като краят, забележи, не е задължително да го постави мъжът, нали... може и да е жената... нека кажем, че го прави активната страна.
Ще ти кажа нещо за последно - не аз съм в конфликт със себе си. Ти можеш ли да се похвалиш със същото? Не съм убедена... ако искаш, опитай да ме разубедиш. Няма нищо по-хубаво от личната истина.
С извинение.
(Явно простолюдието, което познаваш, умее да се извинява, когато използва груб език. Къде ли си ти тогава?)