не ти ли стига усещането?

ето ти един възможен вариант - да речем,ако си попаднала на "един наивник на средна възраст"...


...Вечно нямаме време. Но нека сега помълчим.
Да приседна до теб и да взема ръцете ти в моите.
Да те гледам в очите – красивите твои очи.
Да усетя дъха ти. Да ставам все по-неспокоен.

Във косата ти капка от вчерашен дъжд да блести
а в часовника пясъкът син да е спрял да изтича.
Да докосвам със думички твоите пръсти. А ти
моя въздух да дишаш и той да ти стига за всичко.

Виж – сънят се събужда, протяга се, сяда при нас
и под лудия вятър се гъне тревата. Така е
щом те виждам със устни, щом чуваш с ръце моя глас.
А защо е така само ние с природата знаем.


(...ние мъжете - с годините, с друго ли - ставаме сантиментални...понякога...)