|
|
| Тема |
 ®е: |
|
| Автор |
KЛOHKA (зелена) |
|
| Публикувано | 16.08.03 22:04 |
|
|
|
РЕинвестирам в теб! Без да ми пука от синьото.
Сини бяха нощите преди теб. Сега са сини очите ти. Нощите са черни.
РЕминисцирам в тъмното. На нощта или на мислите си. Само аз си знам.
Искам да е минало. И да не е.
Мрачен си.
Мрачен!!!
Мрачен!!!
Обикаляш душата ми с викове на нескопосан ловец. Пъдиш дивеча по тези и без това пусти места. Кой ще те храни, бе, джанъм, кой ще ти носи мед в пещерата?!
Мрачен си!
Че и заплашваш. Кого плашиш, човеко? Мене?! Че аз съм от гората. Селото ме плаши, да знаеш, горското ми е близко. Но кога ли си бил горски човек? Къде ти е зеленото?!
Мрачен си!
С думи ме плшиш!
Мене?!
А е простичко, да знаеш!
Страхуват ме бездумните ти устни...за някоя друга.
Ужас ми струват ръцете ти.....по някоя друга.
И дните ти...без мене.
И нощите.....в съня ти.
Ревност ме мъчи, да знаеш. Проста е моята страшка.
Душата се плаши лесно.
Погледни в очите ми обаче и кажи! Страх ли е?!
Или?!
А можех да съм чвор, ама....пусто авторско право!!!!!!!!
| |
| |
| 
|
|
