Ама това твоето е синдромът на зарязания..На изоставения... То е на подсъзнателно ниво,гадно и кофти ти е,защото просто тя те е зарязала,а не зарад самата нея! Повярвай ми,така е. Тя иска да "опита " и нещо друго,явно... Ти не можеш,защото страдаш,че ти е била шута... Няма да си щастлив и да се върне! Как ще я приемеш,била нечия,принадлежала другиму Само за това ще мислиш,ще правиш сравнения,ще задаваш въпроси...Аз ти говоря от гледна точка на жена,зарязвана от мъж,който в последствие се върна с плач и молби при мен.. Е ,приех го разбира се,обичах го прекалено много. Ама после разбрах защо - не защото притежава страхотни качества,а просто защото ме е зарязал,и достойнството ми е плачело от обида... Мислела съм си,че това е единствения човек на земята,който мога да обичам...После съм се смяла с глас! Той си беше и си остана един нещастник,който си позволява да манипулира хората,да им се качва на главите и да продължава да вярва,че неотразимия му чар кара жените да припадат . Знам,че звучи злостно и обидено,но това се случи преди 10 години,и гарантирам,че всички емоции са ми притъпени

Така,че опитай малко по-трезво да погледнеш на нещата. Трудно е,почти неъзможно...Знам. Ти си я искаш нея . Каквато е,каквото и да е направила,само да е тя само да е то теб... Не ти трябва ,брато,ще ти мине след време,ще се присмиваш сам над себе си...И да се върне,не я приемай.
Ама няма да можеш...