Скъпа мамо,

Пиша ти бавно, защото знам, че не можеш да четеш бързо. За възприемане и адекватно смилане на информацията дори и не смея да се надявам, така че отговор не чакам...ако все пак настояваш да ми пишеш, обърни се към сестра ти Дора, моята леля, защото от теб съм чувал, че е успяла да завърши основното си образование.
Мамо, с риск да те разочаровам съм длъжен да отбележа, че това което си видяла на масичката в хола не е било главата ми, а снимката, която ти оставих на тръгване...не знам как си видяла там и акъла ми, защото макар и да е снимка е полароидна, а не рентгенова, колкото до лятото все си мисля че ни остават още петнадесетина дни да този всенароден празник. Всичко това ме кара да мисля, че пак не си пиеш редовно лекарствата. Не се засягай, но само си спомни, когато пусна дрехите за пране в клозетната чиния, затвори капака и дръпна синджира - центруфуга не последва за голяма твоя изненада, но дрехите така и не видяхме повече.
Успокой ме мамо и ми кажи, че всичко при теб е наред, да не се притеснявам.
Твой верен син


П.П. Мамо много неща ти простих...ограничеността, посредствеността, липсата на амбиции...но ексцентричният ти навик да преиначаваш цитати и неумелите ти опити за импровизация не успях да преглътна.



"В началото бе кошмарът и ножът бе в Св.Павел"