"Тишината вали в прозореца
като бяла надежда над мен
и след толкова стъпки на хората
чувам твоите стъпки да стенат
и сърцето ти чувам да бие
над звезди и пътеки бездомни
ти не можеш от мен да се скриеш
да останеш единствено спомен.
Тишина. Тишина. Само тя ми остана след теб.
Аз съм сам. Без любов.
Търся твоята нежна ръка.
Не е късно. Помни, не е късно
да отвориш вратата внезапно
и раздялата с дъх да разпръснеш
и да върнем горещото лято.
Тишината вали в прозореца
като бяла надежда до мен
и сред толкова стъпки на хората
чувам твоите стъпки да стенат.
Тишина. Тишина. Само тя ми остана след теб.
Аз съм сам. Без любов, търся твоята нежна ръка...."

странно...още плача на тези песни изпълнени със спомени за въпросната нежна ръка, която галеше косите ми...Усмихни се. В тишината ще чуеш нежен глас и ще видиш нова, нежна ръка...