|
|
| Тема |
 Dream. |
|
| Автор |
KlD (Лапетия) |
|
| Публикувано | 18.04.03 09:16 |
|
|
|
Някъде там...навън. Слънчев ден, няма няма вятър, който да полючва клоните на дърветата или нейната светлокестенява коса. А ние сме един до друг и си говорим... за различни неща. Постоянно я гледам. И сякаш не съм там, а съм отстрани и гледам и себе си. Гледам и се чудя, зная че не е възможно, но ми е приятно. Изпитвам собствените си емоции усилени трикратно. Докосвам я. Тя е топла. Аз също. Хващаме се заръцете, и се гледаме един друг отново. Не спираме да си говорим. Но вече няма значение за какво. Нищо не чувам. Просто я усещам до себе си... в прегръдка. Боже, колко е мека. Разтапям се в тялото й. Допир на устни изпълнени със сладост и страст. Топли и меки устни, изпиващи енергията ми. Устните на забравата... Устните, които ме карат да забравя всичко останало. Виждам се как я целувам и усещам целувката истинска и неповторима... но сякаш не съм аз, а е друг с когото съм свързан емоционално. Минаха пет минути? Десет? Всъщност той не е отплепил устните си от нейните и постоянно се прегръщат... Той, аз, той... тя... ние! Тримата на пейката в парка, а около нас няма никой, освен любовта. Но и още някой. Тя започва да ме дърпа, дърпа ме и иска да отида с нея. Заповядва ми. Аз нежелая, искам да остана вечно до нея и никога да не си тругна. Но тя е настоятелна, че трябва да си тръгна. Да ги оставя тях двамата там и да отида при нея. Аз не искам да се подчиня, но го правя несъзнателно. Вече съм далеч и изгубвам връзката с него и нея. Сълзи се стичат от очите ми, а мъката ми е огромна. Тялото ми се разтърсва и аз съм при нея вече, облян във сълзи и обгърнат от мъка. Мразя я. О, как я мразя само! Но не мога да й избягам. Това е Реалността, силна и неустоима...
Нищо не променя тъй детето, както космосът и пубертетът.
| |
| |
| 
|
|
