Потъвам в тишината на забравата...
И сякаш никога не е било-
любов, копнежи, страст.
Предадена и без живот,
прекършени надежди.
Ровя се в спомените
и боли....
Ще съмне ли някога
и ще усетя ли отново
да бие сърцето ми...
Потъвам в сивото ежедневие,
безразлична към
дребните му проблеми,
безучастна към поредните удари
не се радвам и не тъжа,
просто вървя през света,
без да зная защо, накъде.
Тишината ме пронизва
и изпадам в някакво безвремие.
Любовта е щастие,
любовта е вяра и доверие,
тя ни прави красиви и силни
и когато отлети
какво не остава
Скарлет