Достатъчно като факти, най-реални и най-невиртуални, за да имам очи да си правя изводи и да ги публикувам.

П.П. А пък бих позачела туй-онуй, миличка, и булевардни романчета дори, ама сега си удовлетворявам потребността от писане. Пък тя е такава, че идва след достатъчно много натрупвания от четене, когато истински стойностно нещо можеш да родиш само, ако позабравиш подробностите и към цялото добавиш и собствено мнение, муза и талант. А пък четенето на това ниво може да се ограничи и до библиографска справка. Едното заглавие ще е достатъчно, за да ти припомни всичко, което ти е нужно, за да твориш. В случай, че на по-предишното ниво си чела внимателно де, миличка, с хъс и с разбиране дори. Пък при мен потребностите са градирани и само ако съм много фрустрирана и се сметна за недъгава за по-висшата, я подменям с безразборно гълтане на количества от по-низшата, миличка. Та ти чети, че един ден хляба може да си изкарваш с четене. С писане на нещо твое - едва ли. Ама не пречи да се опиташ да преписваш или да превеждаш, примерно. Че то за всичко си трябват хора понеже.

Според мен.