Прав си, май наистина нямах представа на кой си давам сърцето.
Но вече е късно - има една граница, която минеш ли е връщане назад няма - като при смъртта.

Пък то си е наистина един вид смърт. Чувстваш, че става нещо с теб, трансформираш се в нещо, но никой не знае какво - дори и самия ти.

И затова в началото се бориш, но после се отказваш.....и чакаш......да видиш какво ще се "пръкне" - чудовище ли? Божество ли?

Незнам дали ме разбра, защото напоследък и аз самата не мога да се разбера, но имах нужда да ти го кажа.