|
Тема |
Да си докажем, че.... |
|
Автор |
фeя (сила) |
|
Публикувано | 20.01.03 19:36 |
|
|
Отде ни хрумна тая глупост –
да се покажем безразлични,
да си докажем,
че учестения ни пулс,
за нас не означава нищо?
Сред купища от непотребни думи,
свенливи насърчения, полупризнания
вървим, вървим....по разнебитения път.
Галактики-клюкарки ни следят,
замерват ни отгоре със звезди
и с дъх припрян, от чакане набъбнал,
освиркват явната безмислица.
Дори да искаме,
не можем да се оправдаем –
хихикат тихичко
като след постен анекдот.
Надявайки се на докосване случайно,
със поглед,
вкопчен в пулсиращия свод.
Препъваме се – уж невиждащи –
по старото, неводещо наникъде шосе,
с едно омръзващо на двама ни желание –
да си докажем, че....
|
| |
|
|
|