|
Какво ми става? Полудявам ли? Или вече съм луда, тотално откачих....и няма нищо, което да ме заинтересова. Любов? Какво е любовта? Къде е тя? Съществува ли изобщо?...Къде си? Защо? Защо? Защо не сме заедно? Защо не можем да бъдем заедно?
Въпроси! Въпроси!...Въпроси, хиляди, милиарди въпроси, на които няма кой да отговори. Боли ме! Ужасно е! Боли, няма никакво друго чувство или усещане, освен болка,... разкъсваща, раздираща, смазваща, изпълваща душата ми...ако изобщо е останало нещо от нея. Не съм вече човек, а тяло, което се движи без смисъл, няма цел, няма посока, няма нищо, за което да се захвана.
Светът ми се преобърна, опитах се,....но не успях, не успях да се върна назад. Там няма вече нищо, няма дори спомени, за които да живея.
Сега нямам нищо – и се чувствам като листо, носено от вятъра. Накъде отивам? Незнам? Нямам си и понятие какво ме очаква! Но каквото и да е то, няма я вече радостта от трепетното очакване на новото и неизвестното, на неизживяното.
Не остана дори и капчица надежда за нещо по-добро....светът залезе, денят опустя, нощта покри всичко със своя безжалостен мрак....мрак, мрак,....тъмнина...и сенки, които като гробари се мяркат тук и там...Чакат, знаят, че съм тяхна,....че няма къде да отида...И ме гледат със своите студени очи, пронизват ме, изпиват като вампири и последните остатъци от чувствата ми.
....И не остана НИЩО, за което да си струва да живея. Дали смъртта ще бъде спасение, дали това ме чака в края на тунела.
СМЪРТ!...Бих умряла, ако знам, че ще се спася – но от какво бягам? От себе си? От него? От нас? От любовта? – ОТ КАКВО?
Веднъж попита какво значи да се отдадеш на някой? Ще ти отговоря за последно, защото всичко свърши...това е краят няма какво повече да се случи...няма на какво повече да се надявам:
ти успя
разруши моя свят
смаза ме
мразя те
обичам те
искам да изтръгна сърцето си,....да разкъсам душата си,....да те изтръгна от мислите си...защото ти си там, винаги си бил там и знам, че винаги ще бъдеш
не мога да живея така
нямам вече сили дори и да се самонаранявам, не мога дори да се унищожа....ВЕЧЕ НЕ МОГА....това се оказа по-силно от мен.
А бях готова да ти се отдам напълно, без мисъл, без страх – да се ОТДАДЕШ значи да се обезличиш, да дадеш всичко от себе си...и аз бях готова да го направя. Дори и да ме презираш за това, щях да го направя....да легна в краката ти, да направя всичко, ВСИЧКО ЗА ДА БЪДЕШ ЩАСТЛИВ!
Защото така аз разбирам любовта – това е за мен да обичаш някой, да направиш светът му шарен; да го излекуваш от предишни рани; да го милваш като малко дете, за да спасиш душата от кошмарите му, които го убиват бавно и мъчително;
да го пазиш от всичко, което би го наранило; да съхраниш и запазиш любовта му, защото от нея черпиш сили, за да живееш...и още много други неща: дребни, всекидневни, но дадени с любов....с най-голямата любов, която може да съществува на този свят.
Но явно.....любовта е сляпа, бог ми обърна гръб...а ти си отиде.
ОТИДЕ СИ
|
...Отиде си
