|
|
| Тема |
 Имаше една приказка... Островът на чувствата |
|
| Автор |
!!Asen_X (Случаен минувач) |
|
| Публикувано | 06.12.02 04:35 |
|
|
|
Незнам кой е автора. Един приятел ми я прати преди време, когато имах нужда. Копирам я тук с надеждата страдащите от любов юзърчета да вдигнат малко главици...
Имало едно време един остров, който бил обитаван от всички чувства: Радостта, Тъгата, Наслаждението и много други, включително и Любовта. Един ден те били предупредени от жителите, че островът ще бъде потопен. Всички чувства се забързали да напуснат острова, качили се на своите кораби и се приготвили за отплаване. Но Любовта останала, защото искала да поседи още за миг преди да тръгне от острова, който толкова много обичала. Когато накрая почти се превърнала в удавник, Любовта започнала да търси помощ. Тогава се приближило Богатството и Любовта го попитала:
- Богатство, вземи ме с теб!
- Не мога. Има много злато и сребро на моя кораб, няма място
за теб – казало Богатството.
Тя поискала помощ и от Суетата, която също минавала наблизо:
- Не мога да ти помогна, Любов. Ти си толкова мокрa, че ще съсипеш новия ми кораб.
Любовта поискала помощ и от Тъгата:
- Тъга ще ми позволиш ли да дойда с теб?
- Ах, Любов! Толкова съм нещастна, че предпочитам да тръгна сама.
Съшото станало и с Радостта, но тя била толкова радостна, че дори не чула, когато Любовта я повикала. Отчаяна Любовта започнала да плаче и тогава чула един глас да я вика:
- Ела Любов, аз ще те взема със себе си – казал един старец, но Любовта била толкова щастлива, че забравила да попита за
името му.
Когато стъпили на твърда земя, тя попитала Мъдростта:
- Мъдрост, кой беше старецът, който ме взе със себе си?
Мъдростта отговорила:
- Беше Времето.
- Времето! А защо само Времето можа да ме вземе?
Мъдростта отговорила:
- Защото само Времето е способно да разбере и помогне на Любовта ...
Живея така, че като умреш и дявола да ти запали свеш.
| |
| |
| 
|
|
