Аз не я открих, тя ме откри. Подозирам, че ме е дебнала отдавна, защото не си игра много-много да се прави, че не е тя. И се проточи. Доста. По едно време реших да тегля в обратната посока, но тя изкочи пак пред мен отнякъде и се оказа, че съм теглила към нея. Ужасно беше. Не искам да я срещам повече затова съм се запасила с много очи и уши. Понеже нямам вече зъби и нокти. И глас нямам. Но вече й познавам коварното характерче и не я храня с напразни надежди, розови илюзии и безпаметно отдаване. И тя си отиде. Подви си опашката като напъдена хиена и се затри да тормози някой друг. Сега си имам удобните, леки флиртове и играта на "аз съм си аз, ти си си ти". Доволна съм, но започнах да пълнея...