Ади и аз да кажа:))))
Омъжих се преди 8 години /скоро стават 9/ !
Имаше си всичко - бяла рокля /тип голяма сметанова торта/, ръкавици обсипани с перли /взети на заем-заради традицията/, имаше и нещо старо и нещо синьо, имаше и тъжна песен на излизане от къщи, имаше и просълзени баби и дядовци и безброй зяпачи по терасите ...абе всичко си имаше!!
Та така изведоха ме от къщи отидохме в ритуалната зала-парафирахме решението си да сме семейство и....След това почна гощавката...народ , народ ...и 80 % от тях не ги познавах! Били били роднини ама от към на бабата страната другите от към чичото или пък от към шуренайката-ама не можело да не ги поканят щото щели да се обидят и тем подобни глупости!Всичката тая работа беше един фарс! Изпитах огромно облекчение когато вечерта се прибрахме и беше тихо и спокойно! И си бяхме само ние двамата ...
Любовта ни не беше тип "изпепеляваща" или "мексисански сериал" но беше силна!
Казвете минавала с времето...не любовта не минава - по скоро се превръща в навик!Свикваш с този човек, с навиците му , с добрите и лошите му страни-познаваш вече всеки жест, всяка дума или ласка!РУТИНА! Но това не значи, че не го обичаш-напротив! Просто любовта е там някъде задрямала под тежеста на ежеднеието! И при една екстремна ситуация разбираш, че още можеш да изпитваш същите чувства! /това е в случай че вече не сте се намразили/ :)))))
Аз не вярвам в това че подписа ще ме задържи ако реша да си отида - но повярвайте ми хубаво е да чуеш Менделсон, хубаво е да си рокля, хубаво е да се чувстваш като принцеса /в смисъл огромното внимание което получаваш в този едничък ден/...бе като се замисля брака е хубаво нещо - просто трябва да уцелиш човека на когото казваш "Да"

Ама ....не ми се вързвайте много - едва средата на седмицата е и главата ми пуши- може пък това дето написах да е плод на една илюзия:)))))))