Ама то за добро, май. Тъй лудите ще се държат на разстояние от обичащите се и всеки ще си знае мястото. Да се надяваме, все пак, че не са съвсем дилетанти, та ако не намалят, поне да не увеличат казармените самоубийства. Пък и разни други по-невинни нещица от житието и битието на казармуващите, свързани с от немай къде смяна на разни ориентации към тип жизненост, примерно.

П.П. Ама я по-полека за задължителната казарма, все пак. Като толкова пък си неказармен тип, напускаш държавата в съответната възраст и си се връщаш пак след съответната такава. Че то ходенето в казарма и записването за доброволец на фронта са различни неща. И хич и не е казано, че обучените военолюбци са по-лоялни към род и родина от ценящите род и родина военомразци, следователно. Че то да не мразиш войната, в случай, че я мразиш ще означава май да обичаш според както трябва, а не според защото обичаш. И тогава май ще обичаш всички родове и родини, та и поради туй от която и страна на фронтовата ивица да ти наредят командирите да застанеш в случай на неимитирана родозащитна ситуация, ще ти е все едно.

Според мен.