където ги приемат и връщат, но двустранно иначе са единствено и само от единствено число - според мен.

Ако смяташ, че съм виновен за това, че се влюбих в теб направи същото за да си отмъстиш ........

Но виж вече чувството за вина си е едностранно - подкрепям твърдението ти. Но начина на действие върху околните не винаги действа развалящо, понякога дори сплотяващо, защото то е свързано пряко с другия - към който е това виновно чуство, а разбирайки го - винящият сплотява, прощавайки му. Их кво стана - любов ли е да го опишеш.

п.п. Обичам да прощавам


идеалите се променят спрямо живота на търсещият ги
Дори някой се забравят - май ги свързах с мечтите, но е нещо сходно.


Остави избора на мен - нека го приема за доверие, но не го коментирай.

Моя живот сравнение с твоя е нищо, но защо пък да не опитаме - давам ти го и да го пазиш като лявото, не дясното оченце.

Като те чета и ми избива на чувства - интересно ми е как го постигаш - или сам съм си виновен - за чувствата ми като цяло.


Бих ти написал една бележка, ама като няма да я получиш няма да пиша - според историята на нерегистрираните никове, ама така си още по интересна

Мога да се радвам поне че съществуват и такива хора - в единствено число, грешката е в мен - извини ме

Лоша работа. Хм... какво да ти предложим... не влизай в интернет, например?