|
Всъщност... почти всички хора усещат- енергията, излъчването, състоянието, настроението...както и да го наречете! Стига да не са се затворили прекалено в себе си и собствените си проблеми...
Ние сме като предаватели...всеки е на някаква честота...и взаимно се...улавяме, дори ей така- без да искаме! Мислите ни влияят на околните повече, отколкото бихме могли да предположим, както и техните- на нас.
И знаете ли...обичам състоянието, в което съм сега! Онова спокойствие и пълнота, което изпитваш след като си обичал, докато още обичаш и като разбереш, че можеш да обичаш, винаги и независимо от обстоятелствата... Стига само да избереш да обичаш.
Защо ли си мислех, че е трудно? Защо ли придавах толкова голям смисъл, толкова високо значение? Защо възвеличих любовта дотолкова, че сама да се обезкуража във възможността за постигането й? Ирония... Толкова малко се е искало от мен, за да я постигна, а през цялото време съм си мислела, че е необходимо много...
Нищо толкова специално не й е необходимо на любовта, за да се сбъдне... Не й трябват принцове, принцеси, очаквания, изисквания, претенции... Трябва само да можеш да й отвориш, когато почука на сърцето ти... Да, не е лесно да отключиш всички ключалки и резета, с които досега си предпазвал това сърце от евентуални разбойнически посегателства... Трябва време, а може би...не точно време, а...доверие.
Любовта изключва страха, съмнението. Докато не се довериш, няма любов. Докато не отключиш и последната ключалка...няма да усетиш това, което ще влезе през вратата, вратата на сърцето ти...
Но, какво стана? Пак се отплеснах на тема любов... Ами, това май е най- важната тема... Да, но бях тръгнала да ви разказвам за Усещането...
Всичко, което излъчваме като мисъл, чувство...се усеща от околните. Някои усещат повече, други по-малко, трети- не са съвсем наясно какво усещат...
Но днес аз съм в онова състояние, в което толкова много обичам да бъда... Рядко ми се случва, но пък ако беше често сигурно нямаше да го забелязвам... Днес съм Обич, цялата!
Светла съм, като утрото!
Бяла съм, като една същинска Снежанка!
Обичам, чисто, без да ме смущават повече мисли за последствията, опасностите и всичко останало, което може да последва от обичта ми... Не, това е грешка! От обичта, хорица, не последват такива работи! Те последват само от страха! Днес обичам безстрашно! От обичта може да последва само...обич! Виждам я в очите на хората... Те също я видяха в моите, усетиха ме...и са толкова са мили с мен! Излъчвам...туптя...като едно голямо сърце! Дали и тези хора са влюбени? Или просто са...добри днес?
Бъдете добри, обичайте се! Тогава ще усетите какво е да си в Рая...
Раят наистина не е място, а състояние! Елате поне днес с мен...в Рая!
Ето, протягам ви ръка...
Аз имам днес толкова много любов...и искам да раздам на всеки!
 
16.10.2002.
|
Някои хора УСЕЩАТ
