Среща 1

Имах нет едва от месец и още не бях научила мурафетите. И през ум не ми мина да искам снимка, нито да дам такава. Преди да се видим, си бяхме говорили по телефона поне две седмици (не непрекъснато де). Беше направо омагьосващ - така се бях прехласнала, че даже не бях се сетила да го питам как изглежда. Пък и, признавам, тогава все още обичах да кокетирам с идеята колко е важна душата...пък и нямах подходящ опит, който да ми посочи верния път. Впоследствие се оказа, че съм пропуснала да попитам и за ключови детайли от лайфстайла му...минавка...за друг път ще знам...
На срещата носеше роза.
Аз - клубно облекло, силно изразен ърбън тип, платформи, суитчър и остатъци от брокат от последното техно парти. За тези, които не знаят - доста прилична външност.
Той - костюм, вратовръзка, силно изразен тип-счетоводител. Леко измита физиономия, която трудно се помни и дискретен селски чар.
....Излишно е да споменавам, че срещата е пълен погром. Огорчено преглъщам изстиналата пица и се чувствам почти обидена от липсата поне на подобие между Онзи Мъж и този, който седи сега срещу мен и ме гледа по начин, който не мога да определя...
На изпроводяк, кой знае защо, ми казва, че за него е важно да знам, че мрази в негово присъствие да се говори за други мъже. Не, че аз съм го правила де, ама така, за всеки случай предупреждавал...
И досега считам тази среща за някакво недоразумение или грозна шегичка от страна на Всевишния..

---------------
Среща 2

Още не съм научила златното правило "Винаги-Искай-Снимка", но този път изваждам късмет. Чуваме се по телефона и очевидно се разбираме добре. Той изненадващо ме кани да се видим почти в полунощ. Аз, луда глава, изненадващо приемам.
Оказва се чаровник и тутакси рукват флуиди - факт, който аз осъзнавам сравнително бързо. Бродим из нощна София, всички кръчми се оказват затворени. Накрая взимаме такси и отиваме у нас. Чукаме се почти до следващата вечер... Признавам, че е истинска находка. Лято е, щураво е, въздухът мирише на любов...абе човекът определено го запомням с добро.
После правим вяли опити да повторим онзи маратон, но нещо не се получава. Оставаме "приятели".

----------------------------------------

Среща 3

От самото начало хвърчат искри (а този път - и снимки!). После....денонощно висене на телефона, малко след това се виждаме. Наживо магията се оказва още по-голяма. Почти веднага почваме да си пускаме ръце под масата, после се натискаме на една пейка като пубертети....абе романтика. Романът се оказва бурен, но кратък. Няколко дни след като е преспал с мене, кучият син ме зарязва заради руса чатърка. Хак ми е.

-----------------------------------

Среща 4

Този път срещата е с жена.
Намираме се в чата, после - почти мигновен преход чат - кю - телефон. За пръв път говоря с някого буквално до разсъмване. Срещаме се след 1-2 дни. Не съм я виждала на снимка, но я познавам мигновено - така, както се разпознава сродна душа от минал живот.
Оттогава сме неразделни - тази жена и досега е най-добрият ми приятел.

--------------------------

Среща 5

Вече съм си начесала крастата и не искам никакви нови запознанства. Настроена съм делово и си пиша дипломната работа. Той се появява ултра-случайно в кю-то ми... Кратки разговори, снимки... Като го виждам на снимка, леко ме присвива стомаха, но това не е нищо, в сравнение с това, което ме очаква след около седмица... Тогава (пак ултра случайно) се засичаме на една конференция. Аз го разпознавам светкавично. Той мен - също, макар и да отрича....
От този ден всъщност вярвам в Любовта от Пръв Поглед. Признавам, че с мен беше свършено - и то наистина от пръв поглед.
За този мъж мога да изпиша томове...
Затова замълчавам.

Мога само да кажа, че сме заедно и до ден днешен - вече 4-та година...

------------------------------

Тази последна среща с един удар съсече циника и неверника в мен.
Вече знам, че Големи Любови има....и те те намират по невероятни начини. И винаги те сварват неподготвен.

Също така, оттогава взимам виртуалните запознанства АДСКИ насериозно.