тъй като котките виждат света единствено в черно-бяло, без нюансите на цветовите конкретенции :)

позволих си да пейстна отговорът ми от някой, който го е казал някога по-добре от мен :)

" дали в сън или в просъница ... леко отварям очи и сякаш още мечтая ведри и повърхностни измислици .. без размисъл и понятия .. разпуснато нежни и небрежни, подобно разпръснатите орхидеи в стаята ми..
През прозореца вятърът прави вълни върху голямо водно пространство, разпенвайки бели игриви зайчета и сякаш ... се дочува шума на властно преодоляващ прибоя потеглящ параход, за да поеме към открито море...
Хоризонтът е като златен пръстен на земята, където слънцето и морето се обвързват!
Непознатото, мами така неустоимо както непознатите пристанища...
По улеите на къщите се стичат капчици и падат от лист на лист ..
а , някъде там полуосветен от нежната синева стои мраморният Нарцис, замислено усмихнат, меланхолично гледащ водта...
Светлина пада над раменете му в артистично нежна прегръдка и го обвива с меки безмълвни сокове..

!? Не е ли странно, че животът ни се предопределя не от силните явно събития, или дребните, които преминават покрай нас почти неусетно и нямат никаква логическа връзка..,
а се появяват изненадващо, носещи своето безпокойтво и ново пътуване!?
Сякаш случайният тон предизвиква резонанс..., който се предава нататък и никога не утихва, независимо какво мисли или желае човека и дали го счита за глупост...
И дали изборът не е в последването му?!


п.п. дали да добавя нещо?!

едва ли би те засягало..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите