Самовнуши си, че с теб замества, понеже му е недостъпен или по-скъп субектът. Така ще се почувстваш на мястото си и ще ти олекне. Понеже ти винаги си знаела, че си това, което си и че той си има това, което си има, нали така? Щом при все това си имала морала да го докоснеш, сега го докосвай както му се иска на него. Не на теб. Не той, а ти си си избрала ролята на заместител понеже.

П.П. И още нещо. И пак друго. Той ще ти бъде много благодарен, ако му спестиш гузността да е с обект, докато е със субект. Непременно от благодарност ще ти подари някой оргазъм. Щом що- годе се приближаваш до списъка от мерките, които го карат да се чувства мъж. И не издребнявай, в никакъв случай не издребнявай до там, че да забелязваш дали и той е стигнал до усещането, което ти е подарил. Веднъж се живее. И това е твоят живот. Подарен. Звучи къде-къде по-добре от откраднат, нали? Истината ли? Все равно.

Според мен.