Бозо! Бозо? Бозо?!

Това не беше ли един такъв палячо. Стои си зад решетките на металната клетка в панаира и се плези, дразни и чумери на преминаващите хора.
И ако някой му се върже на закачките, си плаща и замеря Бозо с топки, опитвайки се да уцели мишената, която държи подвижното дъно на клетката.
Дъното, което отваря и Бозо пада в резервоара вода под него. Водата, която отрезвява главата и "глупавите" му приказки. А човека замерящ Бозо се чувства възмезден и доволен се хвърля към следващата игра от панаира.

Влюбването е като първият слънчев лъч, докоснал едновременно облаците и морето. Пробляснал и разтворил в трепет, като ранобудно полско цвете, всички чувства и емоции в едно. Влюбването е по-възвишено от самата любов