Болка?!Кое е обратното и лице?!Можем ли да го видим или извикаме да се обърне, когото не му знаем името?!
Замислих се за болката...За моментите, в които я усещаме в себе си, за начините по които се справяме или не се справяме с нея -изпитващо се...Аз прегръщам болката си и тя, когато не ме убива наистина ме прави по-силна в едни отношения или я оставям да се оттече-променящо ме.Болката винаги носи след себе си трансформация-тя е знак за това...И винаги има лек-пробван или неизпробван, доказан или неоткрит...Говоря метафорично, макар да си мисля че може би нямаш нужда от това, а просто асоциативно аз самата се върнах или вкарах някъде в една история-мозайка, преоткриващо още едно парче на пъзела, който събирам за себе си...Оставих се на асоциативното течение на мислите ми на образите от една история, които извика твоята малка думичка.Сетих се и една будистка сентенция, която сигурно ще прозвучи съвсем сухо-рационализиращо, но ще я напиша:"Живота е страдание.А причината за страданието е желанието"

Животът е прекрасен, когато не е ужасен!