Хм, мислила съм за същото нещо.
Питах се... защо ми е мъж, ако вместо той да е силния, то силната съм аз! Тогава...значи мога и без него! Или какво, да си го отглеждам, като дете?!
Ми не! Ако искам да си гледам дете, по-добре да си го родя, отколкото да си го взема такова голямо и да му казвам Мъж?!!!
Да, трябва мъжът да е силен, да може да дава подкрепа, а не само да се оплаква и да се мръщи... А пък ние- слабият пол?- да успокояваме, да подкрепяме, да даваме сили... Кой ще ни подкрепи нас, когато имаме нужда?
Този хленчещ мъж ще се отърси ли от Себе си, за да види, че и ние имаме нужда от рамо, на което да се облегнем?
Не, благодаря! Не искам такъв мъж! И ако всички мъже са такива, то тогава не искам мъж!

P.S.
Съмнявам се, че има силни мъже... Досега един такъв не съм срещнала. Или може би и аз, като теб съм силна жена? Прекалено ли съм силна?! Толкова, че да се страхуват от силата ми? Или те са прекалено страхливи?!