Позната история. Върни се при първият, омъжи се за него, роди му деца, а той ще ти счупи главата от ритници. А ти ще го гледаш в очите, ще станеш дебела, ленива и с кравешки поглед. Като те вкара в болница, ще се разведеш най-накрая и ще се чудиш как да си гледаш детето. Естествено, ще се впериш в него, все едно удавник за сламка, ще висиш в градинката пред блока, с чаша кафе, на сладка безсмислена клюка с другите майки. Ще мразиш мъжете, секса и в крайна сметка, животът ти ще премине, преди да се усетиш. Когато детето порастне, а ти не ставаш за нищо, ще си купиш куче и ще му говориш, като на човек. Да продължавам ли?

Онзи човек с теб те обича и уважава, както се разбира от постинга ти. В една връзка, това е меко казано предостатъчно. Но това ти няма откъде да го знаеш. Свикнала си да се отнасят грубо с теб и не можеш да го оцениш. Какво е любов? Ако успееш да ми отговориш смислено, ще разцелувам монитора. Осем години е кофти разлика. Сигурно не е такъв жребец, като стария ти приятел, но това след време няма да има такова значение. Каква любов може да има, щом го няма уважението.

Ум царува, ум робува, а ти и патки не можеш да пасеш...