|
|
| Тема |
 My Love |
|
| Автор |
*Nell* (под нулата) |
|
| Публикувано | 31.07.02 14:02 |
|
|
|
Моята беше от пръв поглед. Изневиделица. Връхлетя ме! Преди 3 години и почти 7 месеца...
Нямало любов от пръв поглед, не можело да те връхлети... Е, и аз така си мислех, ама то все така става! Точно когато решиш, че си открил тайната и вече знаеш всичко, и никой не би могъл да те излъже...става точно обратното на твоите мисли!
Ирония? Ирония ли е живота? Понякога си мисля, че е така. Но понякога си мисля, че е за добро! Откъде тоя оптимизъм у мен? Ама точно пък у мен?!...
А, нещо се отплеснах! Щях да ви разказвам за любовта ми... Ами...тя...как да я опиша с думи? Думите ограничават безграничното. Правят го малко, правят го достижимо, а пък то не е! То може само да се усети- това чувство, моето, към Него! И още си е същото, след болката и след разочарованието. И сякаш се завръща с все по-голяма сила, с все по-голям копнеж. Нямам смислено обяснение за това. Кой търси смисъл в любовта? Любовта е лишена от всякакъв смисъл. При мен е така. При вас, как е?
P.S.
Някой иска ли да ме поздрави с парчето на Марая и Лутер Вандерос:
"My Endless Love" ? 
| |
| |
| 
|
|
