|
|
| Тема |
 The END! |
|
| Автор | TheEnd (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 21.07.02 12:24 |
|
|
|
Как разбираш, че любовта е свършила?
Може би в момента, когато се хващаш, че вече дори не ти пука, ако научиш, че той/тя е бил/а с друг/а?! Не те боли... безразлично ти е... празно ти е.
Спираш да мислиш за него/нея постоянно, да се терзаеш от мисълта, че си далеч и не можеш да го/я видиш?!
Започват да не ти липсват писмата му/й, просто защото вече нямате какво да си кажете?
Спираш да поглеждаш с надежда ГСМ-а си в очакване да ти звънне или да ти изпрати СМС?
Тялото, което "довчера" е било горещо и жадувано започва да става все по-студено и далечно? Най-после виждаш, че очите, които са те гледали нежно са станали стоманено сиви и жестоки... Предишните нежно-грапави ръце са станали груби... Нежните думи и усмивките са се превърнали в злобно ръмжене, а искриците любов, които са прехвърчали между теб и него/нея спират да парят душата ти като искрите на високоволтова електродъга - виждаш само светлина, като на екран, но не усещаш нищо?
А може би тогава, когато спираш да виждаш цветовете край себе си?
Когато вече не забелязваш красивото и го подминаваш с безразличие?
Когато усещаш, че не можеш да пишеш стихове, както преди...
Не се сещаш да погледнеш към звездите... не търсиш вече "нашата звезда"...
Нямаш мечти! Надеждите ти са станали илюзия и са се стопили като мираж в пустинята на изпепелените чувства...
Няма друг/а, но ти е все едно...
Просто е дошъл края - очакван или не...
  
| |
| |
| 
|
|
